Тирамисуто (поне за мен) е десерт, който може да бъде или божествено лек, пухкав и нежен или прекалено силен на вкус и аромат, мокър и… суров.

Когато излизаме навън, рядко го поръчвам, основно заради хипохондричната ми натура (в оригиналната рецепта тирамисуто се приготвя със сурови яйца), а и защото (ей сега ще изляза от моята скромна същност за момент) така и не намерих място, където да го правят по-добре от мен. И то не защото съм невероятен кулинар, а просто защото има няколко неща, които ако се спазват, се получава този “омгояояэпиняаъпяэдсе, ще се омъжиш ли за мен ВЕДНАГА!!!?” ефект. Сериозно. На Нова Година ми предложиха и жалко, че мъжът ми изпусна този важен за мен момент.


Тирамису

  • 4 белтъка
  • щипка сол
  • 6 жълтъка
  • 150 гр пудра захар
  • 500 гр маскарпоне
  • 300 мл кафе (ползвам разтворимо)
  • 300 гр бишкоти Савоярди (аз взимам от Лидл, не е реклама, фен съм им като цяло)
  • какао (горчиво! като за сватба!)

Написала съм продуктите в реда, в който ще ви потрябват, така че да не се връщате по пет пъти и да проверявате дали не сте забравили нещо. Така например веднъж забравих да сложа маскарпонето *емотикон праскам се по челото*.

IMG_4986.JPG

Как се приготвя?

Вземете два съда (единият  от които да е малка тенджера/касерола) и разделете яйцата (4 белтъка и 6 жълтъка, последните в тенджерата). Сложете една по-голяма тенджера с вода на котлона да заври.

Разбийте бълтъците на сняг и малко преди края добавете щипка сол. Разбити са перфектно, ако обърнете съда и те не паднат върху главата ви. Ако не сте сигурни в резултата, не правете тоя експеримент пред публика.

Разбийте жълтъците докато увеличат обема си и СЛЕД това добавете пресятата пудра захар (150 гр). Разбийте отново добре и сложете на котлона, на водна баня, докато се сгъсти, като бъркате постоянно. Отнема време, така че си пуснете един сериал, докато чакате.

Ако този крем ви прилича малко на Забайоне/Сабайон, без добавката за настроение – не сте се объркали.

След като доизгледате сериала, кремът с жълтъците трябва да се е поохладил, а белтъците да не са спаднали още. Сега е моментът да добавите маскарпонето (500 гр). Последователността е крем с жълтъци – маскарпоне – белтъци, като последните НЕ се разбиват с миксер в общата смес.

Сварете кафето и ако сте в добро настроение, прибавете малко марсала, ликьор, уиски или домашна ракия. Последното може би все пак е добре да си го сипете на вас, а не в десерта. Тъй като аз разнасям по баби, дядовци и лели, обикновено пропускам тази част и по всеобщо мнение, не се отразява на вкуса.

Потопете всяка бишкота в кафето и наредете в тавичка или друг красиво-подходящ съд. Стремите се бишкотата да е добре напоена (така че да омекне), но все пак да не се разпадне и да не тече кафе от нея. Въобще, това е един от тези “прибавете на око и печете до готовност в умерена фурна” моменти.

След това редувайте пласт бишкоти, пласт крем и накрая (при мен общо две обиколки) завършете с крем и поръсете с ПРЕСЯТО ГОРЧИВО какао.

И ей сега идва най-трудната част – оставете в хладилник поне 8 часа.

img_4989

Рецептата не е нищо оригинално и ще я срещнете с леки вариации във всеки блог/влог/книга/предаване, но това което прави резултата различен, са няколко малки детайла.

Защо се получава добре?

На първо място, границата между пухкав, лек крем и блудкав безвкусен пълнеж е наистина много тънка и тя е… един белтък. В следствие на безброй нАучни експерименти, стигнах до заключението, че 3 белтъка са малко и кремът става тежък (и на вкус, и на консистенция), с 6 пък става много размито положението и 4 е идеалното число. Ако правите двойна доза, увеличете белтъка с още един брой (т.е. при 12 жълтъка, използвайте не 8, а 9 белтъка). Казвам го, защото най-вероятно ще започнете да правите все двойни дози.

На второ място – жълтъците не са сурови (йей!). Заради приготвянето на крема на водна баня, захарта се разтваря напълно, жълтъците се сгъстяват и като цяло се получава един много лек завършек.

И на последно място – продуктите. Не е никаква изненада, но ако използвате качествени продукти, резултатът ще е като посочения в първия абзац на публикацията. А ако имате откъде да намерите и домашни яйца, отгледани с любов от щастливи, ерудирани, свободни, здрави и необвързани кокошки, просто… ами, вече не може да се опише с думи.

img_4990

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s