Както няколко пъти съм споделяла с вас, аз не съм фотограф. Единствено неподправения ентусиазъм ме кара с такова желание да се хвърлям и изпробвам всяко едно нещо прочетено във фотографска книга, форум, статия или упътване и после да споделям с вас това, което е проработило за мен.

Оборудването обаче се оказа най-обширната и заемаща изненадващо много време и още по-изненадващо много финанси част. Тук и основният принцип на проба-грешка (на когото съм голям фен), е почти неприложим и коства доста (буквално).

Затова ще се опитам да ви спестя поне на вас някой и друг лев и да ви предложа няколко алтернативи на основното любителско фотографско оборудване за снимането на flatlay.

Какво фотографско оборудване използвам – цени и алтернативи

Фотоапарат

Никога не съм разбирала фотографите, които казват, че моделът камера нямало никакво значение. Мен ако питате, това са пълни глупости. Разбира се, още редица фактори имат огромно значение, основният от които е човешкият, но апаратът е важен точно толкова колкото и четката за художника или мотиката за баба ви. Пробвайте да прекопаете половин нива с тъпа мотика и ще разберете за какво ви говоря.

Моят фотоапарат е среден клас – Nikon D5300 и върши работа точно на такъв.

Ако имате намерение, желание и търпение да се занимавате с апертури, скорости,   iso и другите им роднини с които имате малко общ език, ориентирайте се към DSLR апаратите. Какво е DSLR апарат и защо ви е необходим е въпрос, на който Google ще ви отговори с невероятна точност. А ако държите да гледате неразбиращо към друго човешко същество, а не към монитора, просто попитайте някой симпатичен консултант със завидно търпение и здрави нерви.

В случай, че нямате такива велики амбиции, си спестете главоболието и парите и изберете нещо по-просто.

Предишният ми фотоапарат например беше от така наречените турбо-сапунерки и разликата с този е огромна, но само ако използвам адекватно гореспоменатата компания. Ако снимам на автоматичен режим, разлика почти няма, освен че отсрани изглеждам една идея по-престижно (друго си е да въртиш обектива с едно присвито око все едно знаеш какво правиш).

Определете предварително бюджета си за такава техника и имайте предвид че качеството в случая е функция на цената. С две думи – ако може да отделите около 1000 за камера (моят е толкова например), не очаквайте чудеса. Имайте и предвид обаче, че дори и най-скъпият фотоапарат няма да снима и да си прави сам настройките и кафето, така че все пак ще трябва да дадете нещо и от себе си.

Алтернатива: За щастие живеем в такива чудесни времена, че в името на доброто селфи, хората измислиха невероятни камери на телефоните. И ако нямате намерение да ставате следващата Ани Лейбовиц, един по-добър модел телефон ще ви свърши чудесна работа. Нещо повече. Искрено вярвам, че всяка себеуважаваща се млада дама може да направи много по-добра снимка с телефон, отколкото човек, който няма никаква представа за какво са всички тези числа по дисплея на новия му фотоапарат. Срам не срам, трябва да призная че аз съм от тези вторите и все още ми коства усилия да разгадая цялата математика, която съдържа камерата ми.

Статив

Статитъв е game-changer. Първите ми кадри ги правих покачила се като грациозна патица върху една стълба (ако не може да си представите грациозна патица, не е във вас проблемът). За този кратък период от време, мъжът ми постоянно ми хвърляше по едно око, защото така заплашително се бях надвесила над бюрото, че не се знаеше в кой момент аз и моята приятелка, ще полетим напред.

Стативът дава възможност за по-чисто изображение, защото трептенията са сведени до минимум, особено ако ползвате опцията за самоснимачка. Цените варират (моят беше около 130 лв) и ако сте му хвърлили око, уверете се че избирате такъв с напречно рамо, за да може да снимате отгоре. Т.е. рамото на статива трябва да е успоредно на пода и перпендикулярно на самия статив (е, сега разбрахте ли защо ви е тази математика от 4ти клас, м?).

Алтернатива: Както споменах и преди малко – вземете си една стълба, подпрете се удобно на нея и щракайте на воля. Дори да зарежете фотографията като хоби, винаги ще може да я използвате вместо мъжа си, за да закачите изпраните пердета.

Дистанционен спусък

Когато ви омръзне да настройвате самоснимачката постоянно, да подскачате като девойка пред намаление около статива и да застивате в заветните няколко секунди, е време да си вземете дистанционен спусък.

Моят беше около 50 лв, но в случая цената не играе роля. Достатъчно е да се уверите, че съвпада с модела на фотоапарата ви.

Алтернатива: Самоснимачка. Плюсът е, че за разлика от портретната фотография, тук не се налага да стоите абсурдно ухилени усещащи-се-като-цяла-вечност-десетина-секунди, а може да пийнете по едно през това време.

Изкуствено осветление

Възможностите за изкуствено осветление са почти като Вселената – безкрайни. Ценовият диапазон също е внушителен. Когато съм изправена пред такъв умопомрачително голям избор, паниката се обажда в мен и просто разчитам на другото безкрайно нещо – човешката глупост. Затова без да му мисля много, избирам цена, която съм склонна да отделя, проверявам какво е най-доброто, което мога да взема за нея и това е. Без характеристики, без варианти, лумени (дори няма да ви казвам колко пъти повдигах настроението с въпроса колко лумПена е тази лампа), ватове, градуси и тн. Наистина е глупаво, нали? Но пък работи в известна степен.

Комплектът, който имам се състои от два малки осмоъгълни софтбокса на обща стойност 550 лв. За моите любителски цели са достатъчни, но трябва да призная че се изисква известно въображение и търпение, за да се настроят. Два са, защото така вървяха в комплект – да се подкрепят един друг буквално и преносно. Буквално, защото ако не ги подпра, често ми падат върху главата. Откъм положителната страна, вече съм развила завидно бързи рефлекси във всяко едно отношение – падаща филия, скачаща котка през терасата, тиганът с вечерята – аз съм там и хващам всичко.

Алтернатива: Дневната светлина. Няма нищо, ама нищо по-хубаво от слънцето и стига да го имате в достатъчно количество (да се разбира голям източен или южен прозорец), въобще не ви трябва изкустевена светлина. 

Плот

Тук възможностите са много и за щастие – почти всички за безплатни.

Бяло бюро, маса, приличен ламинат или дори чаршафите ви са идеално място за снимане на flatlay. Ако пък искате да сте модерни, сега е моментът да извадите китеника от баба ви – посрешете го малко и вече имате един от тези наистина актуални пухени аксесоари, които придават страхотна текстура.

Освен ако някой роднина не работи в завод за производство на хартия обаче, избягвайте да снимате върху бял картон. Ще разбере, че никак не е евтино, само след като разлеете първото кафе отгоре, намачкате го докато го прибирате или просто го забършете с  някой молив. Картонът се съсипва при всеки опит за почистване и просто ще трябва да си купите нов. Ако имате повече ентусиазъм като мен и малко свободно време, скоро ще разберете че за месец давате почти толкова за картон, колкото и за кафето, което разливате върху него.

Алтернатива: Ако и тук държите да бъдете издържани професионално, пригответе си поне 50 лв за PVC фон (стигат до 400 за винил). Важното в случая е да знаете, че от бяло до бяло има ама наистина огромна разлика и вие се стремите към бялото, което постигат само в рекламите за прах за пране.

Светлоотразители

Светлината е хубаво нещо, но трябва да бъде контролирана. В първата си публикация тук съм разказала повече за нея и защото се налага да обуздавате нейната невероятна мощ, затова ще ви спестя подробностите и направо ще предложа няколко варианта.

Добре е да поставите нещо срещу източника на светлина (естествен или изкуствен), който да разсейва светлината. Това нещо може да са просто един-два картона, гипсокартона, стиропора или дори чаршафи, ако съвсем не ви се излиза в този студ за нещо по-стабилно. Хубавото на тези варианти е че са почти безплатни (нали, все пак съвсем безплатен обяд няма), но пък отнемат време да си ги направите.

Алтернатива: Нарича се отражателен диск и струва от 20 до 100 лв в зависимост най-вече от големината и формата. Аз имам един такъв, който използвам, за да насоча светлината към най-тъмните части от кадъра. Моят струваше около 30-40 лв и е с диаметър 1 метър. Размерът го уцелих, но формата ми създава проблеми (ако го оставя безпризорен, обикновено се претъркулва и захлухва точно върху композицията) и ако сега имах възможност, бих си взела някоя по-ръбата алтернатива с по-стабилен характер.

Заключение

Фотографията е необятно хоби, което може да ви струва няколко месечни заплати, а може и да ви излезе просто няколко усмивки. Техниката, разбира се, е от голямо значение, но определящото е кой стои зад нея.

2 replies on “Какво фотографско оборудване използвам – цени и алтернативи

  1. Винаги, винаги мо вдигат настроението твоите постове. Имаш талант и дар-слово, Маги, страхотна си ❤️❤️❤️

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s