Въпреки че сте се сдобили с прилична или не чак до там камера, имате приятен фон и композиция, нещата не се получават като на тази снимка, която толкова сте харесали и искате да пресъздадете. И нямате дори малка представа защо това е така.

Пътят до красивия flatlay е дълъг и трънлив, почти колкото до мечтаното тяло, онзи висок пост в кариерата или до хладилника в 3 през нощта. И все пак и най-дългото пътуване започва с една малка стъпка. В случая е… светлината! Всяка книжка, статия, форум за любители фотографи, навсякъде ви казват, че светлината е най-важна. Но каква, колко и как да бъде разположена? Оказва се, че светлината има не просто главна роля в тая постановка, а всички тези малки и досадни подробности оказват голямо влияние върху крайния резултат.

 

Каква светлина?

Има два основни вида светлина – естествена и изкуствена.

Естествената светлина в общи линии е тази, която ви буди рано сутрин, ако сте пропуснали алармата на часовника и закъснявате за работа. Тя е:

  • напълно достъпна, където и да се намирате
  • лесно се “използва” и определено не ви трябва ръководство за употреба
  • дава естествен, мек завършек на всяка снимка
  • безплатна е

Но също така:

  • нямате почти никакъв контрол върху разположението и яркостта
  • прогнозата сутрин ви става необходима колкото кафето и дава тон на целия ден
  • колкото и големи работохолици да сте, ще трябва да си вземете кратка почивка през нощта

Пример за flatlay сниман на естествена светлина:

DSC_0364.jpg

 

Ако става въпрос за снимки, крушката на тавана не олицетворява изкуствената светлина и ще ви трябва една идея по-професионално осветление (например софтбокс). В този случай с изкуствената светлина:

  • имате контрол върху интензитета и разположението на светлината
  • може да създадете на теория всеки ефект, който пожелаете
  • може да снимате дори в 3 през нощта, ако ви споходи вдъхновението, за разлика от съня

Но също така:

  • нямате представа какво да правите с цялата власт, която ви дава изкуствената светлина и как точно да я използвате
  • на практика не само, че не създавате “уау” ефект с всяка снимка, но дори не може да проумеете причината за това, заради безкрайните възможности на разположение на осветлението
  • заема много място и често ви пада върху главата (но за съжаление не предизвиква ефекта, който ябълката е оказала на Нютон)
  • отива половин заплата дори за базов комплект

Пример за flatlay сниман с изкуствена светлина:

DSC_0531

 

Простата математика не върши работа в случая (т.е. това че изкуствената светлина има повече отрицателни точки, отколкото положителни не е определящо), а по-скоро става въпрос за значението на тези точки и влиянието, което оказват. Сигурна съм, че ще се убедите сами в това само след едно падане на софтбокс върху главата ви. Това определено има ефект на поне две отрицателни точки.

Моят съвет: Започнете с ествествена светлина и след като ви писне да се събуждате с физиономията на синоптичката, вместо с това на мъжа-си/жена-си/котката, преминете към изкуствена.

 

Колко светлина?

Ако използвате естествена светлина има два варианта:

  • снимайте до прозорец , който осигурява достатъчно светлина, но му пуснете едно леко перде все пак или
  • снимайте навън, но задължително на лека сянка и винаги
  • използвайте подходящи часове за снимане – обикновено в интервала 10 – 15 часа, когато светлината е достатъчно силна

Целта е да избегнете директните слънчеви лъчи, които ще дадат прекалено ярък контраст, “изгоряло” бяло и тъмни средни тонове. Ако нищо от последните няколко думи не ви говори нещо, просто последвайте съвета, без да му мислите много.

В зависимост от това колко меки искате да бъдат сенките, увеличете или скъсете разстоянието до прозореца. Повече разстояние значи по-меки сенки (което е хубаво), но и по-тъмни цветове и повече шум (което е лошо). В този случай и ако сте начинаещи, просто се отдайте на принципа проба-грешка.

Ако сте вече про (т.е. прилично разбиране на осветлението) и решите да използвате изкуствената светлина, следвайте същите спъпки, но просто заменете прозореца с един-два софтбокса.

Важно е да знаете, че не бива да действате на принципа “колкото повече, толкова повече” – т.е. да включите всички лампи, да вдигнете всички щори и да сложите мъжа ви да държи още 1-2 фенера за разкош. Различните източници на светлина (като температура, интензитет и тн) само ще объркат нещата. Използвайте само един източник. Вярвайте ми. Просто го направете. Няма обратна психология в случая.

Моят съвет: Ако имате красив, голям и добре изчистен прозорец, ползвайте ествествената светлина – няма нищо по-хубаво от естествените неща, а резултатът винаги е по-красив и (изненада) естетсвен.

 

Как да разположите светлината?

Оптималният вариант е светлината да ви идва от дясно, от ляво или под ъгъл от 45 градуса (т.е. леко отгоре в дясно и леко отгоре в ляво), но никога отдолу. За справка – ето снимка, но която светлината й идва от ляво (в ляво) и такава, на която светлината й идва отдолу (в дясно):

 

Ако не е ясно какво имам предвид, просто когато снимате, се уверете че слънцето ви свети я в лявото, я в дясното око, но никога не огрява там, където слънцето по принцип и без това не огрява. С две думи, не обръщайте гръб на светлината.

Моят съвет и абсолютен game-changer: Има един прост и евтин трик, който отразява и разсейва светлината, прави сенките по-меки, цветовете по-ярки и въобще дава вид на (пооочти) професионално направена снимка.

Използвайте два бели картона (стиропори, кадастрони, даже и чаршафите на простора ще свършат работа), които да отразяват и разсейват светлината. Разположете единия точно на срещуположната страна на тази, от която идва светлината, а другият го разположете на срещуположната на вас (или на тази, от която ще снимате) страна.

Този трик за мен поне е задължителен, без значение дали ще използвате изкуствена или естествена светлина и как точно ще я разположите.

Ето пример как изглежда една и съща снимка, с една и съща обработка с картони (в ляво) и без (в дясно):

 

 

С две думи:

Светлината е от изключително значение за заснемането на каквото и да е. Дали ще е изкуствена или естветсвена, уверете се, че е достатъчна, една и единствена от вид и е разположена така че да огрява и вас, и flatlay композицията ви.


 

Със сигурност има още (прекалено) много величини, от които зависи един добре направен flatlay и всеки с минимален стаж от ден-два в снимането, се е убедил в това. В следващите постове ще се опитам да разглеждам повечето от тях и да споделя личен опит, впечатления, емоции и нерви в това необятно поле фотографията.

One thought on “Нека бъде светлина :: Разположение и видове светлина при заснемането на flatlay

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s