С Iron Maiden се запознах в училище и дълго време бяха саундтрак към едни диви и щастливи години. Въпреки това, не бих могла да кажа, че знаех повече от основните неща за групата (интернет далеч не беше това, което е днес). Така че посегнах към автобиографията на Брус съвсем непредубедена, дори леко скептична. Очаквах пиянски истории, диви купони, остоумни шеги и всичко в стила на една рок(метъл)звезда.

Да, ама не. След като четох във всяка свободна минута през последната седмица, със сигурност мога да кажа, че това е живот, който си заслужава да се опише. И да се прочете. А който има и късмета – да го изживее.

“Тъй като песента Dracula се беше приела добре, решихме бандата ни да си изгради имиджа около шок хоръра (…) Дългурестия ни австралиец носеше наметало и много очна линия. Басистът ни – гумена маска на 80-годишен мъж, а аз – зелен армейски клин, боксьорски ботуши и риза. Най-важната част от всичко това беше бандажът от златно ламе. (…)

Последваха още участия и славата ни се разнесе чак до Кройдън. Там случайно попаднахме в полезрението на агент, който искаше да подпише с нас.

– Брилянтно, момчета – каза той. – Много ми хареса. Комедиен хевиметъл. Чудесно!”

Интелигентен, забавен, леко непукист, решителен, отворен към всичко ново, адски добър във всяко едно нещо, което прави… клиширано или не – За какво служи този бутон е наистина вдъхновяваща. По онзи невероятен начин, който събира едновременно “прави го както трябва или въобще не го прави” с “ма*ната му, живей си живота” в перфектна хармония.

“- Колко време ще е необходимо, за да се възстановя?

Амен обмисли въпроса ми много добре.

– Лекувах един пилот на Кралските военновъздушни сили, който има същия тумор като твоя. Минаха 12 месеца, преди да се почувства добре отново.

Дванадесет месеца? Това беше прекалено дълго. Щеше да ми стане скучно дотогава.

– Ще се преборя с това – заявих аз.”

Често, докато прелиствах страниците, четях цитати, откъси или направо цели страници на мъжа ми. До един момент, в който просто му казах, че задължително трябва да я прочете и минута след като я завърших му я стоварих на бюрото.

“Когато излязохме на сцената, приливът на адреналин беше убийствен (…) Всички тези хора, всички тези емоции, а… звукът беше отвратителен. (…) Когато стигнахме до Relevations, бях взел моята китара Ibanez в електриково синьо. Връзва се чудесно със стилната електрическо синя акустична китара Ovation, която все още имам. Гневът ми нарастваше неимоверно, докато се опитвах да комуникирам с озвучителя от сцената. Ядосан до краен предел, свалих китарата, вдигнах я над главата си и си разцепих челото на дървения й край. От раната потече кръв, а аз отидох до пулта.

Озвучителят видя кръвта и се ужаси.

– Оправи звука, мамка му… не ми стой като някаква златна рибка – излаях аз.

Предполагам, че съм приличал на някакъв ненормалник, какъвто в онзи момент наистина бях. В подкрепа на мнението си стоварих китарата си в пулта и я счупих.

– ОПРАВИ ГО! – изкрещях.

Звукът не се оправи, затова хвърлих всички монитори от сцената.

(…) Попях още малко, след което се скрих зад усилвателите, за да се успокоя. (…) След малко се появи друг член от екипа, който беше много развълнуван. Той огледа раната ми.

– Род пита дали можеш да я натиснеш и да покървиш още малко? Изглежда чудесно по телевизията.”

“What does this button do?” е на 10то място в класацията за бестселъри на “Ню Йорк Таймс”. И със сигурност има защо.

“Ама че луда година. Сега като се замисля, ама че луд живот!”


За какво служи този бутон? Автобиография на Брус Дикинсън

Издателство: Сиела

Страници: 392

Корична цена: 25 лв. 

Анотация: Дългоочакваната автобиография на невероятния, многолик вокал на “Iron Maiden” – една от най-успешните, влиятелни и велики рок групи на всички времена. Със своето участие в бандата Брус Дикинсън си извоюва правото да бъде наречен легенда. Но фронтмен не е единствената шапка, която Брус носи. Освен че е един от най-добрите и уважавани певци и композитори, той е пилот, предприемач, пивовар, романист, радиоводещ и филмов сценарист. Също така е състезател по фехтовка от световна величина. Често определян като човек енциклопедия, Брус има за цел да мотивира и вдъхнови любопитните души и верните фенове с тази своя автобиография.

Той отпуска на воля разюзданата си креативност, страст и анархично чувство за хумор, за да ни разкрие някои невероятни истории от живота си, включително тридесетте си години с “Iron Maiden”, самостоятелната си кариера, детството си в ексцентричната британска учебна система, ранните си банди и наскорошната си борба с рака. Смели, честни, интелигентни и много забавни, мемоарите на Брус Дикинсън предлагат на феновете един прозорец към неговия личен живот, към неговото сърце.

В своята книга вокалистът на “Iron Maiden” говори за трудното си детство и сблъсъците с британската образователна система и насилието в нея, за своите планове да стане военен, за страстта си към фехтовката, авиацията, бирата, ужасите, писането, киното и, разбира се, хеви метъла. Брус Дикинсън разказва за понякога трудните си отношения с бандата, за сблъсъците на огромни егота в света на рока и метъла, за раздялата му с “Maiden” и завръщането му при тях, за създаването на култови хитове като “Number of The Best”, а също и за многобройните случаи, в които е рискувал живота си – в авиационни инциденти, заради странни прищевки и дори заради желанието му да изнесе концерт в Сараево по време на бойни действия.

Дръзки, откровени и много забавни, тези мемоари са поглед отблизо в живота, душата и главата на един от най-уникалните и интересни музиканти в историята на рока и метъла.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s