Сещате ли за онези жени шофьори, които в желанието си чинно да изпълнят всички точки от правилника за движение, извършват всякакви действия противоречащи на здравата мисъл. Имат леко налудничав, но все пак крайно съсредоточен поглед и да караш около тях е пълно с изненади и приключения. Е, аз съм сигурна, че гордо бих попълнила редиците на тея клети създания, когато взема книжка. Но тъкмо набера смелост да започна курсове и веднага се сещам за някои от най-светлите ми примери в кормуването.

Така един лежерен понеделнишки следобед (сигурна съм, че беше понеделник. Хората винаги са склонни на крайни действия в понеделник), майка ми дойде да помоли да преместим колата с 20 метра надолу по улицата (тя работи на приземния етаж в къщата, в която живеем с мъжа ми). Аз изтърчах нагоре по стълбите да предам на моя любим. Той изсумтя, че с удоволствие ще го направи след 35 мин и 24 секунди, защото точно толкова му трябвало да довърши играта и няма как да остави другарите си по жица/уай-фай в такъв напрегнат момент.

Сега, тук е редно да направя две уточнения, които ще дадат светлина върху последващите ми действия:

  • Убедена съм, че поне 90% от разводите стават именно заради игри като Heartstone, Dota, Warcraft и всичките им роднини. Разбира се, един такъв развод не би започнал и минута по-рано от края на поредната игра, просто защото отсрещната страна може и да не разбере за тая колосална промяна в живота си. Да можеш тотално да загърбиш реалността в полза на някоя игра е достойно за възхищение ниво на медитация. Стига ти да не си пренебрегнатата реалност. Тогава просто това те изкарва извън нерви.
  • Когато бях малка и баща ми още смяташе, че може да излезе мъж от мен, ме учеше да карам кола. Един голям джип, който всеки път като си вдигнех крака от педала и изгасяше. Ясно си спомням, защото имах чувството, че съм на ей толкова да изям един шамар след поредното подскачане и изгасяне. Не че той някога би направил подобно нещо, но именно в това е красотата на възпитанието. 

И така, ядосана, че ще трябва да чакам някаква си игра, решавам че сама ще си свърша работата. Грабвам ключовете и с бойна стъпка и непоклатимо изражение се запътвам към колата. По пътя изсъсквам на майка ми причината за така настъпилия обрат.

Още по-ядосана влизам в колата и с още по-непоколебим тон питам “От къде се включва това?”. Може би тогава е трябвало да й светне нещо, но така или иначе женичката беше достатъчно мила да ми обясни принципа на задвижване. И тръгвам. От раз. Буквално. С бясна скорост и крак натиснал докрай педала за газта. Майка ми изпищява да спирам, защото само след 15 метра е паркирана нейната кола. Няма проблем. Спирам. Вдигам краката!

Да, ама тая нашата съвременна кола не спира за мое невероятно изумление. Мислех, че планът ми е непоклатим, но модерните коли явно не разбират от намеци. Започвам да крещя “Къде е спирачката, къде е спирачката!!!?”, а майка ми с няколко октави по-нагоре също дава своя принос за цялата тази какафония. Получава се нещо като да си метнал прясно окосена трева в кокошарник, прекалено малък да побере и тревата, и кокошките. И ако това е твърде далечно от вашия бит, тогава си представете есенното намаление в съботен ден в мола и с неработеща каса.

В крайна сметка частица здрав разум просветва в мен и заковавам колата изведнъж, на метър от “Скъпи, сега ще ти обясня какво стана, то всъщност е весела история” и с треперещи гащи слизам от колата. След невероятната патардия, настъпва един кратък момент на тотално затишие, в което леко се прокрадват нотки на гордост (аз), недоумение (майка ми) и изненада (взаимно).

И точно в тоя момент майка ми ме хваща с едната ръка за рамото, а с другата ми плесва такъв звучен шамар зад врата, че и двете оставаме крайно изненадани от себе си и поне половин минута гледаме в искрено недоумение.

Тя никога, ама никога през целия ми живот дори намек за подобни възпитателни методи не е проявявала и мисля, че именно на това се дължеше тоя й потрес от самата нея. После добре се посмяхне, а накрая задружно решихме да отложа шофьорските курсове с още мъничко.

А някой път ще ви разкажа как карах трактор и как изненадващо, най-вече за трактора, слязох от него.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s