От време на време ни обхващат революционни мисли да живеем здравословно, забавно и разнообразно и сядаме да правим един план как да бъдем спонтанни и непринудени. Да. В един такъв момент на умопомрачение, решихме че ще си купим колела (колелета? велосипеди?). Нашите интереси рядко намират пресечна точка, така че когато видим дори малка надежда за такава, се опитваме да вземем максимума от нея.

Ама то не се взима максимум ей така, от нищото. Трябва план! Колко магазини ще се обиколят, как ще се транспортира това колело, по какъв маршрут ще се кара. Въобще, изморителна работа, която отне почти целия ден предвиден за колоездене. Така или иначе успяхме да се домъкнем до първия магазин в ранния съботен следобед.

Там, с изненада установихме, че дори ние да сме проучили всичко, което е показано в сайта на тея мили хора, цените и наличността, персонала е далеч по-спонтанен и непринуден от нас и изпълнява нашия Забавен Непринуден План, споменат в началото с далеч по-голяма лекота. 

След като обиколихме всички изложени артикули и намерихме цена само на Избраните, решихме да повикаме човек от персонала за помощ. Мъжът ми обикаля целия магазин, докато най-накрая видя в един ъгъл почти успешно скрити двама младежи. С нескрито примирение единият погледна към другия “Охх, добре… аз ще отида този път” и с това неистово желание за сътрудничество се понесохме към алеята с велосипеди. На първия въпрос този колко струва, той любезно отговори “Този е около 300-400 лв”. Аха. “Ами този?”. “Аа, този е по-скъп. Някъде към 500 идва.”
Разбрали че то така цени не се дават на който и да е, се опитахме поне да разберем повече за самите модели. Попитахме каква е разликата между първия и петия в редичката, а младежът компетентно отговори. “Разликата е от небето до земята! Нищо общо нямат двете!” С което сметна въпроса за приключен и зачака следващия ни. Решихме да подходим по-крайно и направо да попитаме дали не можем да купим този първият, на който за наше щастие имаше цена и характеристики. Ама човекът отсече, че той бил само мостра и ако искаме да поръчаме, ще трябва да преминем (не)определена процедура. Явно в някакъв момент се смили над нас, защото великодушно ни предложи да размислим върху така изложената информация и да тестваме някои от колелата, за да си изберем. 

През това време покрай нас профуча едно дете с тротинетка, на мъжа ми му светнаха очите и докато персонала обясняваше как може да тестваме колелата, моят мил съпруг хукна след хлапето. След няколко минутно обикаляне из магазина, го намерих на детската площадка за тестване, заедно с още няколко набори по акъл да бутат тротинетки. 

Той започна да ми обяснява как не може ли ей така да си вземем по една тротинетка и да си решим въпроса. Отрязах го, като му напомних, че нали сме тръгнали да се забавляваме и да живеем здравословно и как това ще стане, ако просто се возиш. Въобще няма да отслабнем и да станем високи и стройни. Трябва да въртим педали, да ваем дупета, да се потим. Да се забавляваме, така де.

С нещастен поглед отново го насочих към секцията с велосипедите и по пътя помъкнахме друга служителка с надеждата този път нещата да протекат различно. Тя, за разлика от първия, поне успя да ни информира за цените, като проверяваше в системата и всеки път с нескрита гордост в погледа обявяваше, че е намерила модела и цената му. В крайна сметка разбрахме, че служителят отговарящ за този вилает е в отпуска и това обяснява информацията, която (не) получихме. 

След тоя сблъсък с капитализма, решихме да се насочим към добре познатата стара (да се разбира от времето на баба ми) борса, където продават всичко, даже велосипеди с цени. То, хубаво, ама ние пристагнахме по ракиено време – в събота следобед, и всичко беше затворено. Хванали достатъчно тен на 40 градуса шофиране из града, се насочихме към следващата избрана дестинация, която ни спечели основно с това, че имаше и ресторант. 

Обиколихме и двата магазина, в които на невероятна промоция ни предлагаха намалени на 400 лв модели. Нашата миза беше 200, но след известно време почна да ни светва, че явно не сме си актуализирали добре информацията и е стара и ненужна почти колкото затворената борса.

Значи, трябва да ви кажа, че по мое време колелата бяха приспособления с две гуми, седалка и кормило, с които просто друсаш дупе из дупките и вееш коси с премерено бясна скорост из локвите. Ама сега не е така. Сега има велосипеди, с амортисьори, с фарове, с хидравлична дискова спирачка, три дистанционни пръстена, пере сама, готви и къпе котката и… поради някаква причина без ни един калник. Щот в крайна сметка се предполага, че след като си толкова интелигентен да дадеш 400-500 лв за колело, няма да караш през локвите, я. И докато раздъждавахме над тея екзестенциални въпроси пред втория магазин, излезе един младеж от персонала и ни каза, че ако се чудим още за онова колело вътре с ожулената лепенка на рампата, ще ни го даде с още 15% процента отстъпка. Значи, не знам колко изтормозени сме изглеждали, за де излезе човека чак навън и да ни предложи тая неустоима оферта, но след бърза сметка решихме да се възползваме и гордо и бавно (да не сме някакви селяни ей сега да се втурнем като на промоция на дини през юни) се запътихме към магазина.

Поогледахме още веднъж колелото и с великодушие обявихме, че ще ги оттървем от него срещу допълнителната отстъпка, която ни предложиха. Управителят пристигна, отбеляза невероятния ни избор и след като задружно зацъкахме с език как може така да ги транспортират тея колела в днешно време, ма то такава ни е цялата държава, едно време друго беше (не че ние сме присъствали на въпросното “едно време”, но усилено кимахме), той ни предложи същото чисто ново, неразопаковано колело, без отстъпка. Ние обаче обявихме, че вече сме се привързали към това и го помъкнахме към касата, докато не са размислили. 

В крайна сметка взехме колелото, взехме и храна и така щастливи се запътихме към вкъщи. Как точно го навряхме в нашето малко Пежо е обект на друг разказ, в който за щастие се размина участието на свидетели от КАТ. Разтоварихме го, напомпихме гумите за всеки случай и се понесохме с бясна скорост към залеза, диви, млади и свободни. Иии… към мама и тати също. За да им се похвалим за новата придобивка, де. Те ни посрещнаха със студена бира и още по-студена диня и дакато им обясним как сме излезнали да караме и ей сега ще обиколим града поне два пъти, то се стъмни и… се прибрахме в къщи. 

Приложението показваше, че сме се пуснали за невероятно-сериозните-променящи-начина-на-живот 1.67 км!, което ако не друго звучи забавно на фона на цялата патардия от деня. Искам да кажа, в крайна сметка изпълнихме Плана и се посмяхме.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s