Сещате ли се за оная реклама на бира, в която се казва, че хората от познати, станали приятели или нещо подобно. Е, в нашето семейство трябва много повече от две бири, за да те приобщят.

Обикновено се изисква да покажеш знания и умения в ремонтната дейност, присъщи за средностатистическия човек. Проблемът е, че “средностатистическият човек” е понятие, дефинирано от баща ми, което ако трябва да съм напълно честна, значително се различава от действителното такова. Всъщност трябва да си наистина голям пич, че да те приеме на сериозно. Или въобще да те приеме.

А ние си бяхме едни градски чеда, чиито умения се простираха до това да сменят някоя изгоряла крушка, а знанията – на коя страна се отвърта и на коя завърта.

Може да си представите за какъв сблъсък на поколенията говорим, когато решихме да се пренесем в същото малко градче (община, извинете), в който живеят и нашите. Недоумението и на двете страни беше неописуемо, като имаше един дъъълъг и красив период, в който баща ми и приятелят ми упорито отказваха да приемат съществуването на другия. Сега, да чукна на дърво, смея да кажа, че са постигнали дзен ниво на уважително понасяне с деликатни, почти искрени усмивки.

Та, след тая въздългичка предистория, да мина към същинската тема.

Баща ми каза, че има една излишна съдомиялна, която ще стои чудесно в шкафа в кухнята ми. На принципа проба-грешка вече бяхме установили как протича една ремонтна дейност и затова старателно избягвахме възможните рискови ситуации. С една дума, след серия от грешки, си създадохме официален етикет.

  1. Баща ми се обажда седмица по-рано, за да ни уведоми официално, че в ден събота ще дойде да инсталира съдомиялната.
  2. Аз на свой ред уведомявам приятелят ми да отложи всички социални и работни ангажименти в ден събота, ден преди това и поне ден след това. За всеки случай.
  3. Почиствам терена за действие, като махам всичко в радиус от 50 метра поне. Пак за всеки случай.
  4. Прибирам котките, за да не скачат по тересата и прозорците в най-неудобния момент. А те винаги го правят. Защото почти всеки момент е неудобен.
  5. В уречения ден, всичко се притаява в очакване на посещение от ранга на английската кралица или поне снежна буря код лилаво.
  6. С безкрайно добро разположение на духа и приповдигнато настроение, участниците в мероприятието започват работа. Целта е да се покаже, че всички са благоразположени към другия, дори и другия да им лази по нервите.
  7. Със същата невероятна усмивка през няколко минути се обяснява как това не се прави така (баща ми) и как не може ли все пак да опитаме (приятелят ми).
  8. Да говориш само с очи се превръща в крайно необходим начин за общуване.
  9. В случая аз играя ролята на буфер. Демек предотвратявам малките катастрофи и предвиждам големите. Големи не могат да се предотвратят. За тях само може да се подготвиш.
  10. Майка ми изпраща положителни мисли през цялото време.
  11. В зависимост от сложността на изпълнението, цялото мероприятие продължава от час до няколко. Накрая всички си отдъхваме задружно, без да сме съвсем сигурни дали е защото сме свършили работата успешно, или защото сме успели да приключим без разваляне на семейните взаимоотношения.
  12. Сядаме на масата и най-накрая стигаме до заветната бира, дето сплотявала семейства и превръщала приятелите в бъдещи зетьове, а щерките в прилични домакини.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s